Тихият съдник и приятелят - разликата, която променя всичко

Тихият съдник и приятелят – разликата, която променя всичко

В живота има моменти, когато светът се стеснява до няколко лица. Понякога едно от тези лица те гледа мълчаливо, без да казва нищо. И точно тогава се появява въпросът – това мълчание е на приятел или на тих съдник?

Тихият съдник не повишава тон. Не те напада директно. Погледът му обаче тежи. Присъствието му те кара да се усещаш виновен, дори да не знаеш за какво. Сякаш всяка твоя стъпка се измерва, всяка дума се преценява. В труден момент такъв човек е като сянка, която не ти позволява да се отпуснеш, да бъдеш себе си.

Приятелят може също да мълчи, но неговото мълчание е различно. То не е съд. То е убежище. Когато си до него, не се чувстваш претеглен, а приет. Той не търси да те „оправи“ или „промени“. Стои до теб, дори когато си объркан, грешен или уплашен. И това присъствие носи лекота, защото знаеш, че не е нужно да носиш маска.

Животът ни поставя пред избори – и един от тях е кого допускаме близо. Не можем винаги да избегнем тихите съдници, но можем да разпознаем кои са онези, с които душата ни диша по-свободно.

Ако сега си в труден момент, помни: приятелят не е този, който те изпитва, а този, който те държи, докато бурята отмине.