Ревността при психическите отклонения

🧠 Обсебващото разстройство, наречено ревност

В представите ни ревността често се изобразява като „подправка“ към връзката – доказателство за любов, страст и грижа. Но какво става, когато тази „подправка“ се превърне в отрова?

Какво е обсебващо разстройство?

Обсебващото разстройство (или разстройство на привързаността) се проявява с болезнена тревожност, че другият може да си тръгне, да изневери, да ни замени. То често се корени в дълбоки травми, ниско самочувствие или преживяни изоставяния. В ежедневния живот това се проявява чрез патологична ревност – ревност, която не просто присъства, а обсебва.

Това е болестно състояние и не присъства в здравословни отношения между партньорите!

🔄 Стъпките на това психологическо отклонение

1. Начална несигурност Всичко започва уж невинно: „Какво прави?“, „С кого си пише?“, „Кой е този, който хареса снимката ѝ/му?“.

2. Контрол през загриженост Постепенно се появяват фрази като:„Само искам да знам къде си, защото се тревожа“ или„Ще се чувстваш по-добре, ако просто ми пратиш една снимка от мястото“.

3. Инвазия в личното пространство

   • Искане на пароли за социални мрежи

   • Проверка на съобщения

   • Скрити приложения за проследяване

   • Изискване за постоянен контакт (видео, селфи, локация)

4. Изолация

   • Опити за ограничаване на контактите с приятели, колеги или семейство

   • Подозрения към всеки нов човек в живота на партньора

   • Вменяване на вина: „Ако ме обичаш, нямаш нужда от други хора“

5. Психологически тормоз

   • Обвинения без доказателства

   • Манипулация чрез сълзи, мълчание или гняв

   • Подриване на самочувствието: „Никой няма да те обича като мен“

     
     

❗️Примери от живота

• „Прати ми селфи, за да знам, че си с приятелките, а не с някой мъж“

• „Качи story с мен, за да видят всички, че си зает/а“

• „Изтрий онзи контакт, не ми харесва как ти пише“

• „Не може да излизаш с друг без мен, аз не го правя“

Тези ситуации не са романтични. Те са контрол, страх и емоционална зависимост.

🧘‍♀️ Как се отразява в ежедневието?

• Жертвата започва да живее в страх – какво ще стане, ако не се обади, ако изключи телефона, ако е заета.

• Свободата се замества със зависимост.

• Самоличността се размива.

• Човек започва да се съмнява в себе си.

• Чувството за вина се насажда ежедневно.

🛑 Как да се справим?

За жертвата:

1. Разпознай модела на контрол.Това НЕ е любов. Това е страх, прикрит като обич.

2. Постави граници.Не си длъжен/а да доказваш невинността си постоянно.

3. Не се поддавай на манипулации.Ако нещо ти причинява тревожност и изтощение, това не е нормално.

4. Потърси подкрепа. Приятели, терапевт, онлайн групи – важно е да имаш среда, която те вижда извън връзката.

5. Излез, ако се налага. Понякога спасението не е в борбата, а в отказа да бъдеш жертва.

За човека с това болестно поведение:

1. Осъзнай проблема. Контролът не създава близост, а отдалечава хората.

2. Работи със специалист. Патологичната ревност е симптом, не личностна характеристика. Терапията помага.

3. Разграничи миналото от настоящето. Сегашният ти партньор не е човекът, който ти е причинил болка в миналото.

❤️ Любов ≠ собственост

Любовта е свобода, доверие, уважение. Когато един от партньорите се чувства наблюдаван, ограничаван и виновен постоянно, връзката вече не е безопасна.

Може да бъде преодоляно – с осъзнатост, помощ и смелост да поставиш себе си на първо място.

Ако това, което току-що прочете, те накара да се разпознаеш – не си сам/а. Това не е срам, а първа крачка към изцеление.

🧠 Обичай така, че да не боли.📌 Сподели, ако вярваш, че някой има нужда да го прочете.