Моралът

Винаги ми е било подозрително колко силно се проповядва доброто. Да си добър, да прощаваш, да помагаш, да не мразиш. Все едно живеем в свят, който се крепи на любов и разбиране, а не на договори, алчност и страх.Погледни внимателно – кой те учи на морал? Учители с мизерни заплати, родители с разбити мечти, общественици, които нямат власт.

Моралът винаги се проповядва отдолу нагоре.

Онези, които се издигат най-високо, не се интересуват от това дали си честен. Те се интересуват дали си полезен. Или – още по-добре – дали си лесен за контрол. А най-лесно се контролира човек с морал, защото му е вграден вътрешен надзирател. Съвестта. Проклетият глас, който те кара да се чувстваш виновен, когато откажеш да бъдеш жертва.

Моралът е бурка за неудобните.

И знаеш ли кое е най-извратеното? Онези, които наистина нямат морал – хищниците, паразитите, нарцисите, грабителите на животи и съдби –те умеят да изглеждат най-добри. Те говорят за любов. Те пускат сълза пред камера. Те даряват за деца. Те си имат PR.Те разказват приказки, докато ядат хората, които ги слушат.

Може би е време да спрем да вярваме, че добротата ще спаси света.Може би светът не иска да бъде спасен. Може би трябва да спрем да питаме „Как да бъда добър?“

Онези, които се издигат най-високо, не се интересуват от това дали си честен. Те се интересуват дали си полезен. Или – още по-добре – дали си лесен за контрол. А най-лесно се контролира човек с морал, защото му е вграден вътрешен надзирател. Съвестта. Проклетият глас, който те кара да се чувстваш виновен, когато откажеш да бъдеш жертва.

Истинската сила е без съвест. Истинската сила няма нужда да бъде добра.

Виждаме го навсякъде – онзи, който изневери, мами, манипулира и накрая побеждава, бива наречен „умен“, „стратег“, „успешен“. А онзи, който играе честно, губи, страда, прощава, живее в бедност и с разбито сърце – той е „морален“. Аплодираме го. Погребваме го с достойнство.Но никой не иска да бъде на негово място.

Тъжната истина е, че моралът е лукс за онези, които нямат друг лост в света.

Ако си беден, трябва да си добър, иначе ще бъдеш наказан.

Ако си слаб, трябва да прощаваш, иначе ще бъдеш обвинен в гордост.

Ако си жена, трябва да си скромна, иначе ще си „нахална“.

Ако си черен, трябва да си тих.

Ако си различен, трябва да си благодарен, че изобщо те търпят.

„Как да оцелея, без да стана чудовище, но и без да се оставя на чудовищата?“

Как да оцелееш в свят, който не награждава добрите:

1. Не бъди честен – бъди разбираем. Истината е надценена. Повечето хора не искат да я чуят, искат да се почувстват прави. Научи се да говориш това, което се възприема добре. Продават се истории, не факти.

   
   

2. Карай хората да се чувстват важни – дори когато ги презираш. Няма по-силна валута от егото. Ако можеш да галиш нечие его, можеш да получиш почти всичко.

   
   

3. Използвай добротата като маска. Усмивката, милите думи, жестовете – това са инструменти, не добродетели. Използвай ги, за да влезеш там, където грубостта не може.

   
   

4. Научи се да си тръгваш без обяснение. Обясненията често те правят уязвим. Мълчанието е сила. То оставя другите да си задават въпроси, а докато се чудят – ти вече си напред.

   
   

5. Инвестирай в себе си така, сякаш си златна мина – защото си. Учиш, тренираш, спиш, храниш се, гледаш се – не защото е модерно, а защото тялото и умът ти са единствените ти реални активи.

   
   

6. Пази енергията си както богатите пазят парите си. Не слушай всеки. Не спасявай всеки. Не давай сърцето си на всеки. Спри да раздаваш, ако не получаваш.

   
   

7. И най-важното – ако ще бъдеш добър, бъди опасен. Добротата без сила е слабост. Но добротата със зъби... това е нещо, което дори чудовищата уважават.

„Невинните са убивани първи. Смирените са ограбвани последни. Но вълците, които се усмихват –управляват света.“