Когато се изключиш

Какво е това усещане, защо се случва и как да се върнеш обратно в тялото и живота си

В София е 40 градуса. Асфалтът мирише на изгоряло. Всички се влачат с полуотворени очи, потни гърбове, изключени лица. Не си само ти. Има дни, в които не знаеш как си. Не защото си добре. А защото си се изключила. Работа, задачи, тренировки... Коя си ти в момента?

Сякаш не присъстваш. Тялото се движи, говориш, вършиш някакви неща, но вътре е кухо. Или пък толкова пълно, че се е наложило да го заглушиш.

Градът ври, мозъкът прегрява, душата се прибира някъде дълбоко и тихо. Изключваш. Защото иначе ще изгърмиш. А и всички го правят нали, трябва така да е правилно?

Не.

Симптоми, че си се „изключила“ от себе си:

• Не можеш да отговориш честно на въпроса: „Как си?“

• Усещаш тялото си като чуждо, тежко или просто безчувствено

• Всичко е еднакво – хубаво, лошо, тъпо, все тая

• Сякаш някой друг живее живота ти на автопилот

• Стоиш под климатика и пак не можеш да си поемеш въздух

• Поглеждаш небето в 9 вечерта — още е светло и 33 градуса

• Изтощението не минава, дори и да си спала

• Не ти се прави нищо. Нито хубаво, нито лошо. Просто нищо.

  
  

Защо се случва това?

Психиката ти те пази.

Когато си под дълъг стрес, загуба, прегряване — психиката натиска пауза. Живееш, но не чувстваш. Продължаваш, но не присъстваш.

Това не е мързел. Това е оцеляване. Системата ти те е изключила, за да те предпази от другата система, тази на забързания капитализъм.

Как да започнеш да се връщаш?

Нежно. Бавно. Истински.

Със себе си, не срещу себе си.

🌿 Питай се как се чувства тялото ти днес.🌿 Позволи си поне една честна емоция, без да я спираш.🌿 Пий студена вода или топъл чай и усещай как минава през теб.🌿 Докосни нещо живо – куче, дърво, себе си.🌿 Не се обвинявай, че си спряла. Позволи си да се рестартираш.

И най-важното: не си сама.

Не само ти седиш на спирка, потиш се и си мислиш:„Защо нищо не усещам вече? “Не само ти се чудиш дали това изобщо е живот. Много сме. Просто сме тихи.

Ще се върнем. Един по един. Като облак след суша. Като дъх след прегряване.

🖤