За любовта и егоиста

Много говорим за това как да получим любов. Всъщност непрекъснато говорим за това. Как да си уредим първа среща, как да привлечем някого, да си намерим приятел, да спечелим уважение, възхищение, да изглеждаме добре. Говорим за това как да убедим някого да се обвърже, да се ожени, да ни изведе отново на среща. Всички тези неща са начините, чрез които се опитваме да манипулираме любовта, която хората ни дават.

Често се питаме как да бъдем обичани, но много рядко се питаме как да обичаме.

Говорим за любовта, сякаш трябва да я получим, преди да можем да я дадем. Като че ли обичането, без да бъдем обичани, ни прави слаби. Като че ли нито един уважаващ себе си човек не би продължавал да се отнася мило и с обич към някого, който не го обича в замяна. Сякаш да бъдем любящи, означава да сме предани, а не силни, честни и истински, дори ако понякога това означава да затворим вратата и да си тръгнем.

Не можете да убедите някого да ви обича.

Това е правило, един непроменим принцип. Любовта не се „завоюва“. Тя не е нещо, което друг притежава и което трябва да спечелите. Тя не е нещо, което съществува извън вас. Когато някой не изразява към вас нито нежност, нито обич, нито любов, нито уважение, имате два избора: да се опитате да промените това (и да се озовете в задънена улица) или да продължите да му давате любовта си (което ще ви позволи да продължите напред).

Болката от липсата на любов е болката от затвореното сърце.

Болката от изгубената любов е болката от затварянето на сърцето.

Боли ви, защото се опитвате да манипулирате някого да мисли и да ви вижда по по-различен начин. Вие се поддавате на илюзии и отричане. Вие приемате идеята, че вече не сте толкова достойни за любов.

Любовта обаче не е нещо, което някой може да ви отнеме. (Не е и нещо, което някой може наистина да ви даде.) Тя не е нещо, което „имате“, а преживяване, което изживявате – обмен, който изисква равностоен, искрен и доброволен принос от двете страни. Тя не е нещо, което някой друг е отговорен да върши за вас или ви дължи в живота.

Ако продължавате да живеете с мисълта, че другите са задължени да ви дават любов, всъщност вие никога няма да я изпитате истински.

Ако си мислите, че сте длъжни да давате любовта си на всекиго, тогава ще я откривате навсякъде. Във всеки непознат, когото срещате, навсяка романтична среща, във всяка дълга връзка, която би могла да бъде „точната“... Всички тези форми на любов ще придобият еднаква значимост. Болката от загубата ще загуби от своята горчивина и ще отстъпи място на възхищението от това, че сте открили нещо по-важно от партньор, който ви е обещавал вечна любов.

Животът ви ще се превърне в поредица от любовни истории, които всеки път ще ви учат да обичате по-добре, да давате повече, да се опознавате по-добре, да знаете какво цените и какво не можете да търпите. Постепенно ще научите кога да се отказвате, как да се уважавате и как да се вслушвате в интуицията си.

Следващия път, когато искате да се оплаквате от малкото любов, която получавате, моля ви да отделите време и да си зададете този въпрос: „А аз дали давам достатъчно любов?“.