🧻 Денят, в който просто си духах носа

🧻 Денят, в който просто си духах носа

… и се почувствах царица, въпреки сополите.

Днес не направих нищо “голямо”.

Не съм спасила света. Не съм стартирала онлайн бизнес (макар че съм на една идея от това). Не съм написала книга, не съм разчистила гардероба. Просто… духах носа.

🧠 Главата ми – пълна с памук.

👃🏻 Носът ми – сърдит и червен като домат на пазара.

🐶 Боби – мил и неосъждащ (за разлика от собственото ми огледало).

И както си лежах и се самосъжалявах, реших нещо.

Ще си направя ритуал за болна царица. Никакви “пести носните кърпички”. Днес живея разточително. Днес съм си важна.

👑 SOS Списък за Сополива Царица (неща, които реално работят, но никой не ти ги казва):

💡 1. Намажи си ноздрите с зехтин или кокосово масло.

Помага да не се разрани кожата от постоянното триене. И ухаеш на Гърция или Бали (в зависимост от маслото).

💡 2. Сложи лук до леглото. Нарязан на две.

Мирише странно, но помага за отпушване на носа. (И гонене на токсични хора, хаха.)

💡 3. Пусни YouTube видео с „Rain in Tokyo“ или „Crackling fireplace in a cabin“.

Звукът лекува психиката, а психиката лекува всичко останало.

💡 4. Мий си ръцете с ароматен сапун и пусни хубава музика в банята.

Звучи елементарно, но връща контрол над деня. Даже Sopranos си мият ръцете, бе!

💡 5. Разходи се с кучето си като с кралски придружител.

Никой не подозира, че си болна, ако вървиш с бавно достойнство и тъмни очила.

🎀 В края на деня…

Останах пак с носна кърпичка в ръка,

но и с едно малко усещане, че не съм се предала.

Не се излекувах магически. Не спасих света.

Но се погрижих за себе си. Със зехтин в ноздрите, лук до леглото, музика в банята и вярно куче до краката.

И това, вярвай ми, понякога е повече от достатъчно.