Заслужаваш ли?

Не знам дали ти се е случвало, но аз съм била в отношения, в които съм давала всичко – време, внимание, грижа, компромиси, подкрепа. И в замяна? Получавала съм празни думи, капризи, егоизъм, интриги и… много често – пълно отсъствие на елементарна подкрепа.

Винаги съм се чудила защо на някои жени мъжете им купуват коли, апартаменти, намират им лека работа, правят жестове, а на мен – нищо. Защо съм аз тази, която носи и за двамата?

Да готвиш за човек който не ти е подарил годежден пръстен е меко казано мазохизъм.

И дълго време съм се питала: може би съм прекалено “силна”? Или прекалено “независима”? Или просто не съм била достойна за грижа? Не заслужавам, но се сетих за една връзка в която човека ме остави смазана и на ръба и си тръгна. Без помощ и без дори думи. И тук идва разликата, аз и куче на улицата не бих оставила, бих му помогнала а той….

Не.

 Истината е проста:

ИМА мъже, които не знаят какво е партньорство. Те искат майка, слугиня или тиха сянка до себе си – не жена с мнение, чувства и нужди. Искат красота, но и да мъкне като кон.

Един мъж ако не ти прави подаръци, за да се чустваш добре знай че не си ценена.

Но има и друго:

Жената, която знае цената си, не остава дълго с такива мъже.

Аз искам да кажа нещо ясно:

Да искаш мъж да ти помага, да те обгрижва, да те подкрепя финансово и емоционално, не е златотърсачество.

Това е ПАРТНЬОРСТВО.

Партньорът трябва да ти улеснява живота, не да го утежнява. Трябва да е до теб, не върху теб. Да носи заедно с теб, не да се вози, докато ти въртиш кормилото.

Ако си била като мен – винаги даваща, винаги разбираща, винаги спасяваща – но никога спасена – знай:

Не си сама. И не си виновна. Просто вече е време да спреш да се даваш на хора, които не умеят да получават с благодарност.

Обичта не се моли. Не се доказва. И не се мери по това колко търпиш, а по това колко ти дават без да си просила.

Ако не даваш, просто не обичаш и искаш само секс и някой да те дондурка.

И следващия път, когато някой каже “мъжете не са длъжни да издържат жена”, отговори спокойно:

“И жените не са длъжни да носят двама.”

Заслужаваш. Точка.